На Светльо

Виждам тревата. Мога да усетя дъжда. Затварям очи срещу слънцето. Отмятам косата си и вдъхвам люляка. Всички бързат, а са толкова шарени. Иска ми се да прегърна хората. Тича ми се. Защото съм жива. Жива съм. И какво е по-важно? Отиде си един познат. Може би приятел.  Какво пропусна той? Какво пропускаме ние?  Веднага след края всичко продължава по същия начин. Пак ще има новини, пак ще има проблеми. Музиката няма да спре. Нито смеха. Пак ще се раждат деца и пак ще има влюбени. Няма да го има само този, който вече вероятно е правил тези неща. А може би е искал още. Може би са останали неизпълнени неща, неказани думи, неизречени обещания и неизречено „обичам те” .  Почивай в мир . . .