За вампирите

От доста време върви тенденцията модерни да бъдат вампирите, върколаците и какви ли още не мистични и приказни същества. Замислих се защо тези образи успяват да станат толкова въздействащи за публиката. Кое в тях всъщност провокира интереса на хората и защо особено по-младите са направо като облъчени. След като изгледах достатъчно подобни филми, съвсем умишлено /не, че не ми харесват/, може би донякъде дефинирах в главата си причината да са актуални. Забелязали ли сте образите на мъжете вампири в главна роля? Те са всичко онова, което обикновения мъж-човек отдавна е спрял да бъде. Ценностите, които вампирът притежава са подсилени още повече от факта, че те не са му присъщи, даже напротив – той би трябвало да бъде лошия.Същото въздействие като на мачото от близкото минало, но с нежна душа. Лошото е, че в наши дни явно имаме нужда от измислени герои, които да въплащават мечтите ни. Вампирите, омагьосващи дамското съсловие могат да бъдат зли, кръвожадни, брутални и жестоки, но с обекта на чувствата си са нежни, чувствителни и благородни. Готови са на всичко за Нея, дори да жертват живота си. През това време са кавалери, милионери, бохеми и т.н. Идеалният! И какво като е мъртъв, живите образи не могат да му стъпят на малкия пръст. Освен това с него има риск, адреналин, игра и уникален секс. Къде остават човешките мъже? Скучни, прозаични, груби, елементарни, отдавна непроявяващи уважение към жената до себе си. А на вампирът тя му е интересна и я преоткрива всеки ден и е готов да се бори за нея. Е след тези изводи, не е ли ясно защо на съвременните дами им текат лигите, когато се появи подържания, красив, интелигентен вампир.

От друга страна господата запалени по вампирясването също имат своето основание. Дамите вампири са  безскрупулни, диви, свободни и интересни.Те правят секс като за последно и винаги държат мъжа в напрежение. Непредсказуеми са, неуправляеми  и изглеждат добре. Нещо като млада любовница след 20 години брак, но с повече адреналин. При връзка с нормална жена, тези екстри обикновено се получават само в началото. После се уморяваме или раждаме или се разочароваме и спираме да се държим като млади вампирки, защото мъжа до нас е спрял да се държи като вампир.

А любовта между човек и такова създание е винаги приказна. Започва като забранена, протича като екшън филм и свършва героично. Какво повече от това да искаш. Сценариите са написани като за възрастни деца и явно това е сполучлива формула. След толкова години и опит с какви ли не измислени герои, явно е дошло времето на истинските ценности, чувства и желания. Понеже изглежда изтъркано обаче да ги припишем на две нормални човешки същества – задълбочаваме интригата с един неистинен образ. Навремето малките момиченца чакаха да се появи принца, сега чакат вампир. Страх ме е да си помисля какво ще чакат моите деца…..