Случайно чух смях на деца, докато оправях спалната си. След месеци мраз, вратата на терасата ми беше плахо открехната. Спрях се и отворих сетивата си, миришеше на мокра пръст. Очите ми заслепи слънце, а в далечината чух камбанен звън от някоя малка църквичка. Ами това е! Душите ни вече жадуват за топлина, козунаци и зелена салата. Агнешкото се подразбира, за него аз лично съм си постоянно жадуваща. И така искам да ми стане едно пролетно. Някое кокиченце най-после да пробие с главичка досадния сняг и да сложи началото. Поредното начало. Майката природа отново да премине през родилните си мъки и да ни даде цветове. Да си ходи вече тази зима. Да махне тази сянка от душата ми. Искам да ми стане пълно, да има много листенца, храсти и цъфнали дръвчета. Вятърът да разнесе падащите им цветове като килим по тротоара и по него да тръгнем към лятото. Мечтая тази сивота да спре. Баба Марта ще внесе колорит в деня ни, поне ще има бяло и червено. И така живи и здрави и заедно с тази луда жена, съпътстваща ни цял месец, ще чакаме да ни огрее.
Дай Боже пролетта да дойде скоро. Дай Боже да е благодатна и позитивна и дай Боже с нейното прераждане и мама да стане по-добре. Дано имаме сили и дано се сбъднат мечтите ни. А аз не спирам да се моля . . .
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар