Как
изневеряват хората? За пореден път не мога да спра да мисля за това. Как
изневеряват, защо изневеряват….? Преди много време писах, че щастието не
спасява от изкушението. Сега вярвам, че нищо не спасява от изкушението. Казвам
го аз, която не би изневерила. Не бих причинила това на човека, когото наистина
обичам. Защо бих искала да задоволя нагон или моментна страст за сметка истински
отношения и великолепна привързаност. Защо да предпочета нещо ново и несигурно,
за сметка на така добре познатото и най-вече това, което харесвам точно защото
добре познавам. Страст!? Мислите ли? Чак толкова невероятна и неудържима, че да
не можеш да я поставиш на везна с любовта към твоя си човек??? Страст изпиваща
и всепоглъщаща, такава която да не можеш да спреш или предотвратиш. Не! Не
вярвам, че има такава. Не я познавам, защото не съм позволила да се запозная с
нея. Решенията, които вземаме определят начина ни на живот. Всъщност, когато
твърдя, че обичам – това само по себе си изключва възможността нещо да ме
изкуши. Няма начин. Иначе какво обичане е това? Повърхностно? За пред хората?
Да си запълниш времето или да извлечеш изгода? Не желая да обичам и да ме
обичат така.
Не бих простила изневяра. Поне не и
настина. Никога, никога нищо вече няма да е същото. Това е като двамата да си
имате прозрачно-бяло килимче, над което бдите някой да не нацапа и в един
момент третият да мине с кални стъпки. Дори може и да мине няколко пъти. Ужасно
е. Наистина.
А как изневеряваме? Има два вида
изневери според мен. Физическата, груба изневяра, която е като порно и другата –
изневярата в представите ни. Нежна и идеална, съвършена и само намекната, като
еротика. За мен по-болезнена е втората. Ако Той мисли за някоя нея, ако си я
представя и бленува – това е най-лошото. По-лошо може да е само ако не я мечтае
физически, а мисли за нея платонично. Това наистина би ме наранило безумно.
Дори да не разбирам непреодолимото желание просто да изчукаш някой, съвсем не
мога да приема изневярата, в която се влюбваш. Защо си позволяваш да го
причиниш на човека, който ти вярва? Кой ти дава правото да го разрушиш така?
Кое те прави по-важен и то заради един секс? Все въпроси, на които аз не мога
да отговоря. А и толкова болезнени, че ако човек задълбае винаги стига до
извода, че е по-добре въобще да няма връзка. Защо доброволно да си даваш
сърцето си на тепсия на някого, но освен това и нож да му дадеш? Но ние всички
сме си мазохисти. И ще продължим да го правим, особено когато става дума за
Любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар