Успех, Нана!!!

Чак днес успях да гледам интервюто на Нана. Излишно е да казвам, че плаках с нея. Вероятно, никога тя самата няма да прочете този блог, но искам да кажа, че от все сърце й желая сила. Желая й смелост и несломима вяра, че Бог е с нея и ще се излекува. Аз мога да предположа през какво минава и поведението й е безкрайно достойно. Възхищавам й се и ми се иска всички хора с подобни проблеми да имат нейната смелост и устременост. Знам, че човек минава през ада в такава ситуация, знам и, че коства невероятни усилия за да НE се предадеш. Силно се впечатлих, когато тя каза, че след ефир е плакала и е гледала как другите се смеят, после ще се приберат вкъщи и ще продължат живота си нормално. Ей хора, тя е безумно права! Не ценим елементарните неща, които имаме, а в даден момент те могат да ни се сторят огромна привилегия.

        Нана, стискам ти палци! Желая ти от сърце здраве и тъй като и мама е с подобен проблем, знам какво ти струва всичко това. Детенцето и мъжът ти ще те извадят от кошмара и после всичко, ще продължи нормално! Вярвам, че всички които прочетат това ще ти изпратят много позитивна енергия, защото е страхотно, че реши да споделиш проблема си с хората, вдъхна надежда на болните и не поиска нищо в замяна!!!

                                                           УСПЕХ!!!