четвъртък, 8 март 2012 г.

Честит 8 март, мило мое мишленце!


Никой никога няма да ми даде това, което ти ми даваш. Няма пътища, няма небе, няма нищо! Нищо толкова сигурно, колкото ти да ме гушнеш. Никой никога не ми е дал толкова топлина. Никой не ме е карал да се чувствам, сякаш цял живот ще бъда спокойна. Господи, колко съм се смяла с теб . . . Господи,  колко те обичам. Цял един живот отдаден на другите. Голяма част само на мен. Аз  знам. Само аз знам, кое и колко ти костваше.
Виждам в очите ти болката, но и примирение. За нас го правиш пак, нали!? Ще се преборим пак, мамче! Ще го направим още веднъж, само за да запазим това усещане. За да знам, че има някой на света, за когото аз не съм половинка, сродна душа, приятел и т.н., аз съм всичко. Неописуемо е как се чувствам. Само ако можех да преживея вместо теб този кошмар. Мисля си за моментите, в които ти си весела. Моментите в който сме били толкова щастливи само двете. Нали помниеш летата ни, мишенце!? Нали помниш и как всичко ми минава само като легнеш до мен . . . Ти си най-невероятната! Ти си най-истинската и всеотдайна майка на света! Винаги съм го знаела, може би рядко съм ти го казвала. Ако си мислиш, че на твоите 56 години не си постигнала кой знае какво, не е вярно! Ти правеше едно дете щастливо, една тиинейджърка смела и уверена, едно момиче съвестно и чувствително и днес пред теб стои една жена – силна, балансирана и грижовна. Ти направи всичко. Благодаря ти!
Ще се излекуваш пак, защото досега ти даваше достатъчно и е дошло времето аз да ти давам. Имам много какво да направя, мишенце. Ти само си стой до мен. Само присъствай в живота ми – това е достатъчно за да съм пак щастлива! Много те обичам!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар