сряда, 7 март 2012 г.

Аз черпя за празника!


Хей! Днес имам празник. Не го харесвам! И за това ще направя нещата наопаки. Ще те почерпя с чувствата и думите си, вместо аз да чакам подарък.
Аз съм тази, която ти вярва. Вярвам в силата ти, в неповторимостта ти и в тази любов. В твоята непримиримост и абсолютна неконтролируемост. Толкова силно се надявам, че не греша. Искам да си щастлив. Да СМЕ щастливи. Изграждам цял един свят около теб. Дано има още много незапочнати и непрочетени глави от нашата почти детска книжка. Имаме си нашата паяжинка, оплели сме си живот. Имаме си цветя и украси, но най-важното е, че се усещаме. Сънувам откакто те познавам. Ти не си принц, но и аз не съм принцеса. Не яздиш, а шофираш. Аз не съм идеална, но съм изцяло твоя. Понякога си арогантен, упорит и надменен, но през другото време си просто прекрасен. Истински си. Влюбих се в теб преди 38 месеца. Всеки един от 1200 дни задно е бил пир за сетивата ми. Полет и гмуркане. Изригване и крах. Необяснима зависимост. Когато не гледам в очите ти, всичко е сиво. А ти рисуваш. Картини от мечти, реалност и минало. Най-хубавото изкуство. Сънувал ли си някога, че летиш? На мен се случва често. Няма по-прекрасно изживяване. Само с него мога да сравня чувството в корема си, което ти предизвикваш.

Това си ти, паяче мое! Най-обичаният! Сега мога да празнувам това, че съм жена!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар