Портрет

        Била съм нечие вчера. Била съм и настояще. Била съм и никоя и някоя, първата и поредната. Винаги съм била. Сега искам само бъдеще. Не искам думички с окончания "-ше" и "-ла". Мечтая за "ще". Ами ако никога вече не съм първа в нещо за някого?! Ако за всички съм "пак". Посредствеността ме плаши. Искам яркост, контраст, крайност. Искам изпепеляваща любов, неповторими случки, изключително приятелство. Желая да е различно. Мразя сивото и сливането. Ако е топло, нека бъде горещо. Ако е студено, нека е смразяващо. Аз мога да обичам до лудост, очаквам същото. Странно е, че не мога да мразя. За 31 години не намразих никого. Това дали е слабост? Аз съм слаба доста често. Не се срамувам от това. Такава съм, защото слабостта на жената може да бъде красива. Хубаво е да усещам силата отвън когато и както трябва. Агресията ме плаши. Когато присъствам на нея - плача.Ненавиждам насилието. То винаги ражда насилие. Но не съм лигла. Държа с всичко да се справям сама. Когато обаче стигна до груба сила и липса на ценности, тогава търся Него за опора. Аз съм  жена и държа да остана такава. Само нека винаги да има утре. Нека винаги да има на какво да се надявам и да имам свобода на избор. Изборът ни прави индивидуалисти. Понякога обаче няма нищо по-страшно от това да можеш да избираш. Пак противоречие. Нека! Така е интересно. Интересното е ново и трудно, а когато ми е трудно и се справям - значи се развивам. Не обичам приказката "Което не ни убива ни прави по-силни". Понякога хем си оживял, хем ти се иска да не си. И не си по-силен, а по-примирен и по-тъжен. А аз съм позитивна. Чашата винаги е наполовина пълна. Дано Бог никога не ме разубеди! Искам слънчево настроение, безгрижие и вечна младост в душата ми, но защо напоследък при всеки опит за полет изневеряват крилата ми. Сигурно вече съм на години на които трябва да съм реалист. Не! Благодаря! Ще продължа да мечтая до края. Било то и само насън.. .А после ще е утре. . .