Защо имате блог?

Чета блогове на познати и непознати. Чета  свежи и оптимистични мисли, но също така и мрачни думи от още по-черни настроения. Хората /включително и аз/ печатят размисли и преживявания във виртуалното пространство. Изливат душата си или просто качват нещо, което ги забавлява. Някои се борят за нещо, други търсят, трети намират, четвърти нищо не искат. Защо го правим? Каква е тази нужда? Нямаме ли приятели на които да пълним главите с нашите мисли? Аз например от малка се съсредоточавам по-добре когато пиша. Така формулирам и мисля по-ясно. Когато пиша или казвам нещо на глас плача по-лесно. Когато пиша мога дори да убедя себе си в някои неща. Първична необходимост е при мен. Обичам нещо да си драскам. Правейки го в блог обаче разбирам мнението и на други хора за това, което ме вълнува. Мнения на непознати, които не са обременени от мен и могат да са честни. Сигурно това е първоначалната идея на този вид общуване….знам ли!? Пореден парадокс – вече можем да общуваме с познатите си по всякакъв начин. Във всеки момент можеш да откриеш всекиго и да му кажеш лично всичко, обаче ние пишем пред непознати.

Много повече бих се впечатлила ако някой напише нещо за мен, вместо да каже нещо. Замислям се, че човек винаги гледа на света през неговата си камбанарийка и проектира желанията си върху другите. Сигурно за това все пиша излияния за хората, които обичам и още чакам някой от тях да напише нещо за мен. До сега максимума е бил картичка за коледа J. Ще проявя търпение, колкото и нехарактерно да е за мен J.