Friends

След толкова време не е ли ок да седнем със старите приятели? Няма ли да е страхотно да сме както преди, за около час. Забавните истории от детството, срамните случки от тийнейджърството и изключителните преживявания на младостта. Да си разкажем и да се посмеем. Да си спомним, че не слушахме много.  Причините вече нямат значение, нито наказанията, нито количеството рев. Сега гледам като от средата на висока планина надолу. Вече има доста неща, които да видя. Е поне като погледна нагоре и  там се виждат перспективи… Колко непослушни, луди и смешни. Колко грешки – всъщност доста и какво от това!? Сега сме страхотни. Пораснали, но не стари и мъдри само до средата на планината. Само колкото да не направим пакост, но да ни е интересно и приключенско предстоящото изкачване. Може до върха постепенно да намаляваме темпото, но поне ще можем да спираме и пак да поглеждаме назад. И никога да не забравим страхотните преживявания. Те ни направиха и ни правят тези днешните. Ей всичко е наред и така ще бъде! Какво казвахте за боя в 6-ти клас…… J