Любезност по време на земетресение

       То се тресохме.... то валя...... то страшна работа. Какво й става на природата!? Тя си знае работата де, но аз искам да споделя, че се впечатлих от нещо, точно по време на земетресението. В най-напрегнатите моменти, когато бяхме под най-голям стрес, тогава се шокирах от отношението между хората. Не съм очаквала да сме толкова мили. Аз освен, че бях ошашавена от разместването на земните пластова, имах и температура, но успях да застана отстрани и просто да гледам. Наблюдавах хората на бензиностанцията. Чужди, непознати, далечни. Всеки уплашен и взел най-ценното. Всеки объркан и несигурен. Любезността обаче, загрижеността и вниманието към непознатите ме държа средоточена доста време. Възхитих се. Все пак сме в България. Очаквах грубост, спасяване по единично и изнервени граждани. Изглеждаше, сякаш никой не мисли само за себе си. Дали пораснахме!? Помъдряхме ли, или нашите поколения вече са с друга култура? В такива ситуации личи най-много какви хора сме. Когато нещата не са ти под контрол и усещаш, че не зависят от теб - тогава си доста истински. Така проличават най-големите дивотии и щуротии, дебнещи дълбоко в нас. Обаче НЕ. Толкова взаимна помощ и разбиране в очите на другия. Браво! Хората се смееха задно, правеха си място, разделяха едно одеяло. Развълнувани разказваха на непознатите до тях как са преживяли секундните трус. 

         Не сме толкова лоши. Вече съм сигурна. Дано не само бедствието да е причина да се чувстваме като едно цяло. Обикновено нас трагедии ни обединяват, но дано сега повече хора са видели това, което и аз и вече имаме повече вяра в себе си.