Сините лета

Сега когато съм възрастен индивид и през главата ми ежедневно минават мислите, тревогите и тъпото ежедневие на възрастен, за момент се огледах и видях, че всичко пак става зелено. Лятото идва дори и усещането за него да е още далечно и лъжовно. Помните ли летните ваканции? Миризмата на летен дъжд? Безгрижните следобеди? Безграничната възможност на мечтите, очакванията, надеждите. Игрите с момчетата J Първо на жмичка и стражари и апаши, после на любов. Ле ле колко романтика откривах във всеки жест на момче, което в главата ми живее като принц. Несравнимо време от детството през тинейджърството. Уникални, опияняващи случки, бели, пакости, забави. Ами лагерите. Там бяхме едни малки възрастни с възможност да сме самостоятелни. Неповторима тръпка.  Приключение до приключение. Когато свърши ваканцията, сякаш си изживял цял живот. Най-прекрасните и запомнящи се неща се случваха точно през лятната ваканция. А изглеждаше толкова кратка. Бяхме много приятелчета и както се пее в една песен „цели в прах и драскотини”. Игрите продължаваха доста след залез слънце. Имаше тайнство. Имаше неразбираем /тогава така си мислех/ за възрастните, наш си, приказен свят. Живеехме като героите от модерните сериали тогава. Всяко лято имахме нови идоли. С всяка следваща година обаче като че полека излизахме от рая. Нещо ни изгони от там. Познанието ли . . страха ли  . . .Щастлива съм, че имам тези спомени. Всичко се изживяваше на един дъх тогава, но пък качествено . . . до последно. http://vbox7.com/play:8f2a7b2d