...

Тъкмо си мислех, че вървя по звездите…

Тъкмо реших, че сега е момента да се слея с теб така  прекрасно

Ударих се в стена.

Няма сливане!

От главозамайващите цветовете на дъгата ти натисна главата ми пак в сивото.

Гади ми се от сълзи.

Боли ме нещо там вътре….сърце ли, душа ли…..

Премрежва погледа ми плач. От безсилие, от болка….

Ти не си същия и най-вероятно вече не ме обичаш така.

Не си като преди.

Това толкова много боли….

Всеки път като се държиш така, късаш перо по перо от крилата ми.

И аз не съм същата.

Моля те, направи ме пак като преди.

Аз не мога да живея така.

Или ще съм същата или няма да бъда никаква……