Мечтателка

-            Защо не си говорим за по-емоционални и духовни неща? Имам нужда понякога да излея душата си точно пред  теб. Защо не ме питаш за какво мечтая? Или  как точно се чувствам в даден момент.

Морето сякаш подслушваше. Притихнало и с всяка вълна идваше все по-близо до нас. Въпреки, залеза беше адски топло. Отблясъците от злато във водата даваха някаква празничност и царственост, а небето тъкмо започваше да се кичи с нощните си бижута.  Беше задушевно и замайващо, един от миговете, които помниш винаги по-скоро като усещане, отколкото като гледка. Взирах се в бездънните му очи и търсех знак, че той е на същата вълна. Той се обърна към водата, вдиша дълбоко от соления бриз, усмихна се и ме погледна.

-          За какво мечтаеш?

       Не разбрах иронично ли беше или просто му стана интересно. Отворих уста за да избълвам всичко, намачкано в душата ми, но замълчах.  Сервитьорката смени пепелника и донесе още вода. Това беше удобна за мен пауза. Отпих от Мухитото.

-                     Мечтая да мога да говоря с теб за мечтите си всеки път когато пожелая. Мечтая да  съм положителен герой в нашия сериал и силно мечтая аз да играя главната роля. –  изцяло по-женски казах част от нещата, надявайки се той да се досети за другата.

-                     Това ли е? – гледаше ме спокойно с лека усмивка, а в очите му проблясваше пламъчето от свещичката на масата. Сервитьорката остави и нея, не знам кога.

Странно! Исках да говорим за възвишени, духовни и интимни неща. Исках да не е толкова прагматичен и болезнен реалист. Исках поне понякога  да е мечтател и романтик, а неговото „Това ли е?” ме върна към причината да се влюбя в този човек толкова много. Различен от мен. Земен и прагматичен.  Направих дълга пауза.

-          Не! Мога да говоря цяло денонощие за вътрешния ми свят, знаеш го.

-       Не е нужно! Аз мога само да те гледам и ще разбера какво искаш. Мога да чуя какво ще кажеш, но аз вече съм го разбрал.

-          За теб съм отворена книга ли?

-     Не! За мен си моето момиче. Усещам всяко чувство в сърцето ти. При теб не е трудно. Изтъкана си от емоции. Околния свят предизвиква в теб или искрен смях или сълзи, а аз те наблюдавам. Важно ми е да си добре. Ако съм пропуснал някоя мечта, извинявай. Било е само защото ти по женски си се опитала да покажеш едно, а си имала предвид друго.

Слънцето беше залязло и само свещичките блещукаха от масите. Вятърът правеше пламъчетата палави, а аз дори забравих, че ми стана студено. През носа ми мина ухание на  парфюма му, затворих очи. Той ме дръпна към себе си. Прегърна ме силно.

-         Обожавам те, моя мечтателке!
-     Това е повече от мечтите . . .