Фея на 31

На този ден съм се родила аз. Невероятен подвиг от страна на мама и тате. Не са ме искали, ама грам. Мама се е опитала да направи импровизиран ремонт /аборт/, включващ в себе си преместването на най-тежките мебели в къщата. Всяка надежда да се спаси от мен обаче я  напуснала скоро. Така съм се била вкопчила явно и блока да бута – все тая. Примирили се хората. После съм се появила на белия свят  - истинско кюфте. Два месеца по-късно жестока пневмония покосява моята личност. Тогава пък всички се притеснили дали няма да дам фира, но аз отново мъжки стискам живота. И от тогава като се почва едно развитие, един цъфтеж . . . от притеснително мамино детенце, през абсолютния зубър, после от грозно пате – лебед, после от лебед – кокошка и така . . .

Днес съм нещо средно между разумна жена и разплакано, смешно момиченце. Сигурно така ще си остана завинаги. Обичам повече от всякога и ценя това, което имам, наистина много. Има неща, които искам да променя и такива, за които живота си бих дала, за да останат същите. За 31 години благодаря на Господ за силното начало, което ми даде. Благодаря за съвършените родители, прекрасните приятели и всички хора, минали през живота ми, за да ме направят такава, каквато съм сега.

На 31 искам да съм спокойна. На 31 искам да мога да гледам на света нормално, да правя реална граница между добро и лошо и да успявам да различавам фалша. Днес искам да дишам с отворени гърди, да мечтая, да пътувам, да обичам и да създавам.

Благодарна съм за всичко и Бог да е с всички нас!!!