Няма как да е различно. Няма как ти да си друг, а аз да съм
същата. Огледало си. Пластовете на твоето поведение са това, което ме прави
различна всеки път. Аз се усмихвам когато се огледам в усмивката ти. Дяволи
влизат в душата ми, когато имаш онзи лукав поглед. Редовният отговор „държах се
кофти, защото ти се държа лошо преди това” остава в сила. Не помня как беше преди теб. Не желая да мисля
за след това. Ти си като лукса – осъзнаваш, че не ти е гарантиран до живот, но
насладата докато го имаш е безкрайна. Не си идеален. А аз да J. Обаче те желая. Целувките
ти, толкова характерните докосвания… те
трябва да са мои!!! Защото само двамата сме толкова достатъчни, толкова щастливи и все така влюбени. Това си е мое! Готова съм на всичко. Ще го пазя. Ще браня нашето си . . . . . . никой няма право да се меси или да разваля. Вие си стойте навън! Не ви е тук мястото, в нашия свят. За това ще го защитавам, защото го ценя докато го имам.